"Трудно е да се класират нещата, но това със сигурност е най-тежката криза в Европа през 21-и век и за нея ще са потребни всичките ни дипломатически усилия", заяви в Киев британският външен министър, който разговаря с новите украински власти. Той предупреди Москва, че военната намеса в Крим ще доведе до "съществени загуби". 
"Светът не може да го допусне. Светът не може да заяви, че всъщност е приемливо да погазиш по този начин суверенитета на друга една нация", добави Хейг. Той настоя "Русия да покаже, че зачита суверенитета и независимостта на Украйна". 
Британският дипломат напомни предупреждението на американския държавен секретар Джон Кери, че Русия може да изгуби мястото си в Г-8. 
"Страните от Г-7 са напълно способни да си сътрудничат без Русия и ще се насочват все повече натам, ако не се постигне решение", предупреди Хейг.
Той призна, че Русия има право да държи войски в Крим, но "когато са извън своите бази, те трябва да действат със съгласието на украинските власти. Русия трябва да се върне към това положение", допълни британският министър.

Засилва се международният натиск над Русия да прекрати подкрепата си за украинските сепаратисти и да помогне за намирането на мирно решение в страната. За целта и Брюксел, и Вашингтон обявиха допълнителни икономически санкции срещу Москва.
ЕС и САЩ засилват санкциите срещу Русия заради ролята ѝ в украинската криза. Новите санкции на ЕС ще засегнат субекти, включително руски, които са обвинени, че подкрепят материално и финансово действията, заплашващи суверенитета на Украйна.
На среща на върха в Брюксел европейските представители решиха и да се замразят програми на Европейската банка за инвестиции и на Европейската банка за възстановяване и развитие в Русия.

Досега ЕС бе забранил издаването на визи и бе замразил авоарите на 70 руски и украински лица. Същевременно европейските ръководители решиха да вдигнат наложеното ембарго върху износа към Украйна на оборудване за защита, като каски и бронирани жилетки. Засилването на санкциите на ЕС бе обявено минути след като САЩ обяви новите мерки, които предприема срещу Русия и по-конкретно срещу руския енергиен гигант "Роснефт". 

В списъка със санкции на САЩ вече влизат и заместник-председателят на руската Държавна дума Сергей Неверов, асистентът на руския президент Игор Щеголев и министърът по въпросите на Крим Олег Севелев. В списъка са включени и председателите на няколко руски завода, сред които "Ижмаш", "Базалт" и "Уралвагонзавода". Обект на санкции са и руският газов гигант "Газпром" и сепаратистките власти в Донецк.

  Западът се надява, че ще успее с помощта на санкции да принуди Русия да прекрати подкрепата си за въстанието в Източна Украйна. През юли САЩ и ЕС въведоха трети пакет от санкции.

На първо място, те се прицелват към високопоставени лица, тясно свързани с руското правителство, също така и към някои крупни банки, енергийни компании и фирми в областта на отбраната.
Западните държави заплашват и с нов пакет от по-сериозни санкции, които ще бъдат насочени към цели сектори в руската икономика.
Само че подобни мерки няма да имат особено голям ефект. Важно е да се знае, че тежките санкции няма да бъдат въведени във всеки случай: много западни държави – и особено Германия – са против тази идея, опасявайки се, че Русия ще нанесе ответен удар, способен да причини на ЕС сериозен икономически ущърб.

Дори САЩ да успеят да уговорят своите съюзници на решителни крачки, това едва ли ще се отрази на политиката на Путин. Историята ни учи, че държавите са готови да търпят много заради своите ключови интереси. И нямаме причина да смятаме, че Русия е изключение от това правило.

Позицията на САЩ:

 Вашингтон смята, че Москва не е предприела никакви действия за успокояване на ситуацията в Украйна, заяви американският президент Барак Обама в изявление по повод кризата в Украйна. 

"Заедно с нашите съюзници, с които сме в тясна координация в последните няколко дни и седмици, неведнъж дадохме да се разбере, че Русия трябва да спре притока на оръжия и бойци през границата в Украйна, че Русия трябва да призове сепаратистите да освободят заложниците и да подкрепи прекратяването на огъня. Ние искаме да видим конкретни действия, а не само на думи да слушаме, че Русия иска да сложи край на това. Досега Москва не е предприела конкретни стъпки към това", казва Обама. Държавният глава допълни, че санкциите срещу Русия показват, че действията срещу Украйна имат своите последствия. 
Междувременно Интерфакс съобщава, че в Москва планират да предприемат стъпки в отговор на новите санкции на САЩ срещу Кремъл. Руският президент Владимир Путин пък заяви, че санкциите ще доведат до застой в руско-американските отношения.

 По украйнският въпрос Хенри Кисинджър  казва:

 В публичните дискусии за Украйна се говори само за конфронтация. Но знаем ли накъде вървим? В живота си съм видял четири войни, започнати с голям ентусиазъм и обществена подкрепа, и за нито една от тях не знаехме как да я завършим, а от три в крайна сметка се оттеглихме едностранно. Тестът в политиката е как една война завършва, а не как започва.

Прекалено често украинският проблем се представя като премерване на силите: дали Украйна ще се присъедини към Изтока, или към Запада. Но за да оцелее и да преуспява, Украйна не трябва да бъде преден пост на никоя от двете страни срещу другата, а да функционира като мост между тях.

Русия трябва да приеме, че ако се опитва да наложи на Украйна статут на сателит, с което отново да премести руските граници, това би обрекло Москва на исторически повтарящи се самоизтощителни сблъсъци с Европа и със САЩ.

Западът, от своя страна, трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не може да бъде чужда страна. Руската история е започнала от т.нар. Киевска Рус. Руската православна религия е тръгнала оттам. Украйна е била част от Русия в продължение на векове, а техните истории са взаимосвързани още преди това. Някои от най-важните битки за свободата на Русия са се водили на украинска земя. Черноморският флот, с помощта на който Москва утвърждава влиянието си в Средиземноморието, е базиран въз основа на дългосрочен договор за аренда в пристанището на Севастопол в Крим.
Русия няма да успее да наложи военно решение, без да се самоизолира във време, когато много от границите й са несигурни. За Запада демонизирането на Владимир Путин не е политика, а алиби за липса на такава.

 "Форин Афеърс" е авторитетно издание, основано през 1922 година. Днес е водещ форум за сериозна дискусия на американската външна политика и световните дела.

Част от техните публикации по украйнският въпрос гласят:

На Запад е прието да се смята, че практически единствената причина за украинската криза е агресията на Русия. Твърди се, че руският президент Владимир Путин е анексирал Крим, тъй като отдавна се стреми да възроди съветската империя. Че в по-далечно бъдеще може да се прицели и към останалата територия на Украйна и другите страни от Източна Европа. Че падането на президента на Украйна Виктор Янукович през февруари 2014 г. просто е било предлог руски войски да се отправят към Украйна.

Подобен поглед върху събитията обаче е погрешен. САЩ и техните европейски съюзници носят немалка част от отговорността за кризата. Коренът на проблема стана разширяването на НАТО – ключовият елемент за по-широка стратегия за извеждане на Украйна от руска орбита и сближаването й със Запада.

За Путин незаконното сваляне на демократично избрания и проруски настроен президент на Украйна, което той справедливо нарича „преврат“, е капката, преляла чашата. В отговор той анексира полуостров Крим, където, както се опасяваше, би могла да се появи военноморска база на НАТО, и се зае да дестабилизира Украйна, за да може тя да престане с опитите си за присъединяване към Запада.

Не е трудно да се разберат действията на Путин. Украйна представлява огромна равнина, която има стратегически важно значение като буферна държава. Нито един руски лидер не би допуснал на нейна територия настаняването на военен алианс, който до вчера е бил смъртен враг на Москва. И нито един руски лидер не би бездействал, гледайки как Западът помага в Украйна да се установи правителство, което е твърдо решено да интегрира страната към западните структури.

Позицията на Москва може и да не се харесва на Вашингтон, но той е длъжен да разбере нейната логика. Това е в основата на геополитиката: великите държави винаги се отнасят нервно към потенциалните заплахи близо до своите територии. В края на краищата, самите Съединени щати не търпят присъствието на други велики държави не само на своите граници, но и въобще в западното полукълбо.
Без съмнение в поведението на Путин се наблюдават автократски тенденции, но липсват каквито и да било основания да се смята, че той е психически неуравновесен. Напротив, руският държавен глава е първокласен стратег, от когото следва да се страхува и когото трябва да уважава всеки негов външнополитически противник. Други анализатори – с няколко сериозни основания – твърдят, че Путин изпитва носталгия по разпадналия се Съветски съюз и иска да го възстанови, разширявайки границите на Русия. Според тази версия, присъединявайки Крим, Путин пробва почвата, проверявайки не е ли време да анексира Украйна – или в краен случай нейната източна част – а впоследствие задължително да прояви агресия и по отношение на другите съседни на Русия държави. Някои представители на този лагер считат Путин за съвременния Адолф Хитлер.

При по-сериозно вглеждане във фактите обаче тази логика не издържа на проверката. Ако Путин се стремеше да създаде „голяма Русия. До днешна дата няма практически никакви причини да се смята, че той се е канел да завземе Крим – още по-малко другите украински региони.

 А спрямо това как влияе Украинската криза на България се задават няколко въпроса:

 Как ще се отрази кризата в Украйна на България? Ще има ли спиране на газови доставки? Какво ще стане с българския туризъм, ориентиран към руснаци? 

"Ставащото в Украйна е свързано с България по един много интимен начин, защото в стратегията на Путин България е най-слабата брънка в Европейския съюз и сравнително лесно тя би могла да бъде върната в орбитата на Русия. Почти стопроцентовата зависимост от руски горива прави българската позиция несигурна. Това е цената, която страната плаща за липсата на политическа воля и действия от страна на всички досегашни български правителства, които да я освободят от дългогодишната едностранна енергийна зависимост от Русия", твърди политологът Евгений Дайнов.

По мнение на икономиста Красен Станчев, санкциите на Европейския съюз срещу руски държавни компании могат да дадат отражение и на редица проекти, свързани с България. Икономистът дава за пример дейността на "Газпром" в рамките на проекта "Южен поток", както и на руската компания "Атомэкспортстрой" като изпълнител на проекта за АЕЦ "Белене" и казва: "Ако бъдат наложени ефективни икономически санкции заради руската инвазия в Украйна, България ще си спести пари от ненужни проекти като "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Ще се оправи донякъде и балансът на Българския енергиен холдинг, който е принуден да взима заеми, за да участва в тези проекти".

Красен Станчев уточнява, че замразяването на "Южен поток" би произтекло не толкова от създалата се ситуация в Украйна, колкото от несъвместимостта на този проект с изискванията на Третия енергиен пакет на Европейския съюз. Огнян Минчев е съгласен, че съдбата на "Южен поток" не зависи от създалата са кризисна ситуация в Украйна, а от твърдостта, с която Европейският съюз ще защитава пред Русия изискванията на собствената си енергийна политика.

Красен Станчев отбелязва и друго: санкциите на ЕС срещу Русия, както и евентуалните ответни руски действия няма да повлияят на българския туризъм, който все повече разчита на руските си клиенти. Според него това би могло да се случи единствено като резултат от негативна кампания от страна на руското правителство, която да всява страх сред желаещите да пътуват към Европейския съюз.

"България и още четири държави-членки на Евросъюза могат да бъдат по-сериозно засегнати само от евентуално "спиране на кранчето" на природния газ от Русия, тъй като оттам идват средно 94 процента от вноса им на синьо гориво", предрича още Станчев. В същото време той добавя, че това е малко вероятно, защото ще засегне еднакво тежко всички страни в конфликта. От началото на руската инвазия в Крим цените на акциите на "Газпром" са паднали с 15 процента, обосновава се икономистът.

Възможните варианти за излизане от кризата:

 Съществува изход от кризата в Украйна – макар и изискващ от Запада да започне да мисли по абсолютно нов начин. Съединените щати и техните съюзници следва да се откажат от плана си за озападняването на Украйна и да си поставят за цел превръщането й в неутрален буфер между НАТО и Русия.

Западните лидери трябва да признаят, че за Путин Украйна означава толкова много, че не е възможно там да се запази антируският режим. Това не означава, че бъдещото украинско правителство трябва да бъде непременно настроено проруски или против НАТО. Напротив, главното е суверенна Украйна да не се окаже нито в западния, нито в руския лагер.

За целта САЩ и съюзниците им трябва официално да изключат възможността за включване в НАТО на Грузия и Украйна. Западът също е длъжен да помогне в изработването на план за спасяването на украинската икономика, койта да бъде финансиран съвместно от ЕС, МВФ, Русия и Съединените щати. Москва вероятно ще приветства такова предложение – тъй като е заинтересована западната й съседка Украйна да бъде стабилна и да процъфтява.

Западът трябва значително да ограничи опитите си за социално инженерство в Украйна. “. При това американските и европейските лидери са длъжни да разберат, че няма нищо лошо и опасно в това Украйна да уважава правата на своите малцинства, в частност на рускоговорещото население.

Подобна закъсняла смяна на политиката по отношение на Украйна би развалила сериозно репутацията на САЩ в света. Тя, разбира се, донякъде ще пострада, но продължаването на погрешната стратегия ще й нанесе много по-значителен удар. Още повече че другите страни ще уважават повече държава, която умее да признава грешките си и да следва политика, способна да се справи ефективно с актуалните проблеми. Този именно път остава открит за Съединените щати.

Някои казват, че Украйна е в правото си сама да избира своите съюзници и руснаците нямат право да пречат на Киев да се присъедини към Запада. За Украйна подобни идеи са крайно опасни. Печалната истина се заключава в това, че в политическите игри великите държави се оказват по-силните.

Освен това сегашният политически курс усложнява взаимодействието между Запада и Москва и по други въпроси. Съединените щати се нуждаят от помощта на Русия, за да евакуират американската техника от Афганистан през нейната територия, да постигнат споразумение с Иран по ядрената му програма и да стабилизират ситуацията в Сирия.

В миналото Русия е помагала на Вашингтон в решаването на тези проблеми. През лятото на 2013 година Путин помогна на Обама да излезе от трудното положение с условията на Сирия за унищожаването на химическото й оръжие. Това позволи да се избегне американска военна операция.

Помощта на Русия ще е необходима на САЩ и когато в един момент се наложи те да се противопоставят на процъфтяващия Китай. Впрочем сегашната американска политика само способства за сближаването на Москва и Пекин.

Днес Съединените щати и техните европейски съюзници са изправени пред избор. Те могат да продължат сегашната си политика, която засилва съперничеството с Русия и пътьом разрушава Украйна. Този сценарий ще бъде провал за всички.

Другият вариант е да сменят курса и да създадат процъфтяваща, но неутрална Украйна, която няма да заплашва Русия и ще позволи на Запада да подобри отношенията си с Москва. Този подход ще даде шанс на всички страни да бъдат победители.